* * *

Пиян заклал близките си

Снощи се подпил млад Стоян,
че си булчето кайдисал
и му й главата отрязал,
и то за нищо и никакво,
що не му й диван седяло,
що не му й чаша доляло.
Главата й се търкаля,
мокър й език говори:
- Стояне, либе Стояне,
какво ти сторих, направих,
че ми главата отряза,
кой ще ми гледа детето,
детето, малък Иванчо,
малък, на четири месеца?
Стоян излезе навън,
отгоре до долу поглежда,
отдолу иде баба му,
Тодоркината майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, зетко Стояне,
да знаеш какъв съм сън сънувала -
сред ваши двори широки
червено жито веехме
и два гълъба кацнаха,
кацнаха и подхвръкнаха,
на крилата им ясна кръв...
Стоян баба си думаше:
- Бабо ле, стара бабо ле,
Тодоркина майчице,
житото й, бабо, черна пръст,
гълъбите й попове,
кръвта е, бабо, истина.
Баба му дума: - Стояне,
а бе, къде е Тодорка?
Стоян баба си думаше:
- Тодорка на махала отиде,
мъжко й дете болнаво,
болнаво и урочасно,
отиде цяр да му потърси.
Баба му вера не хвана,
ами в къщи отиде,
какво да види горката -
сред къщи лежи Тодорка,
в черно си кърви обляна,
мъжко й дете до нея,
в шити й се пазви държеше,
мъртвешка кърма сучеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011