|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пиян заклал близките си
Стоян на дружина думаше:
- Я пийте, яжте, дружина,
и на умът си имайте,
че вино хатър не знае,
ракия достлук не гледа!...
Снощи се опил млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
та си сестрица заколил,
та па станал, побягнал,
и е далеко забягнал -
на бащини си полугар,
при вакли овце отишъл.
Па си е легнал, та заспал,
и насъне си гледаше -
вакъл му овен побеля,
черна му овца помръкя,
върли са псета лавнали.
Стоян си трепна, събуди,
и на овчаре думаше:
- Овчаре, и ти, кехайо,
каква съм съня сънувал!
Вакъл ми овен побеля,
черна овчица помръкя,
помръкя и си блееше,
върли ма псета лайеха.
Овчаре си му думаха:
- Стояне, младо юначе,
вакъл е овен ясни ден,
псета са върли сеймене,
черна овчица - майчица.
Доде си това изрекле,
ето че идат сеймене
и Стоянова майчица,
па си Стояна хванаха,
назад му ръце везаха,
на крака халки дебели.
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
не ли ти стигна, довтаса,
моята сестра заклана,
а искаш, мамо, и мене,
и мене глава да вземат?!
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
как може майка без сърце,
тъй ще да може без душа;
я иди, синко Стояне,
да глава за глоба дадеш!
Копривщица, Пирдопско; зап К. Геров (Каравелов-Лавров, № 91);
не е ясно дали промените в устойчивана схема на мотива не са дело на самия Каравелов.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|