* * *

Пиян заклал близките си

Затрил си Стоян булчето,
затри го Стоян, закла го,
на гневно и на пияно,
че си на двора излезе,
на двора и на морава,
на бял си камък поседна.
Баба му върви из пътя,
баба му дума Стоене:
- Стояне, зетко Стояне,
какво прави Тодорка,
Тодорка, моята дъщеря?
Лош съм я сън сънувала -
Тодорка ходи по двора,
носеше бяла паничка,
дребно просо си пръскаше,
пъстра квачка мамеше,
дребни пиленца хранеше,
със злат се ръжен подпира;
дали ми е лехуса Тодорка,
дали си дете добила,
или е Тодорка умряла?
Стоян си нищо не казал.
Баба му вкъщи улягла,
Тодорка лежи заклана,
мъжко й дете до нея,
бяла й пазва разгръща
да търси дете да суче...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011