|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пиян заклал близките си
Стоян дружина думаше:
- Яжте и пийте, дружина,
ала се не опивайте,
виното шега не знае,
ракия достлук разваля.
Снощи се опи млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
после си у тях отива
и си булката закаля,
и на дървотника той седна.
Тъща на порти повика,
да й портите отворят;
не е излязла Тодорка,
а най излязъл млад Стоян.
Тъща Стояну думаше:
- Бре, де й, Стоене, Тодорка,
да ми портите отвори?
Стоян на тъща думаше:
- Тъщо льо, стара майко льо,
Тодорка отиде в махлата,
мъжка е рожба чанала,
чанала, урочасала,
отиде тя да го цери.
Тъща Стояну думаше:
- Един съм сън сънувала -
дор два кораба плаваха,
кораби, пълни със жито,
и на кораби кацнали
дор два ми сиви сокола,
и до два черни гарвана,
и на крилца им конченца,
и на конченца - синченца.
Стоян на тъща думаше:
- Корабите са носило,
житото - дребна пръстчица,
соколи - дор два даскала,
гарвани - дор два попове,
конченцата са свещите,
синченца - дребния тамян.
Тъща във къщи отива,
Тодорка лежи сред къщи,
мъжка й рожба плакала,
мъртвешка кърма сучеше...
Каспичан, кв. Калугерица, Новопазарско (СбНУ 42/1936, № 307).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|