|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пиян заклал близките си
Затри си Стоян булчето,
затри го Стоян, закла го,
на гняв и на пиянство,
че не му е диван седяло
и филджан чаша доляло.
Главата му се търкаля
и езикът му говори:
- Стояне, първо венчило,
какво ти сторих, направих,
та ми главата отряза,
кабахът не ми обади?
Стоян си нищо не рече,
най си на двора излезе
на двора, на моравата,
на бял си камък поседна,
че викна Стоян да плаче:
"Какво сторих, направих,
да затрия, Боже, две души?!"
Като надолу погледна -
баба му иде от долу,
баба му дума Стояну:
- Стояне, зетко Стояне,
че какво прави Тодора,
Тодора, моята дъщеря?
Лош съм си сън сънувала -
вашата се къща запали
на четирите кьошета,
Тодора стои сред къщи,
жълта паничка държеше,
пъстра квачка мамеше,
дребни пилета хранеше,
жълто си просо пръскаше...
Стоян баба си думаше:
- Бабо льо, стара бабичко,
жълта паничка е вино,
пъстра квачка - попове,
дребни пилета - хората,
жълто просо е ястието.
Кантари, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|