|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пиян заклал близките си
Снощи се запил млад Стоян
на студни хладни механи,
че е пил малко и много,
дур са петлите попяли,
попяли и повторили.
Негова булка Тодорка,
кола е дърва изгорила,
ока е памук изпрела,
дордет' се Стоян зададе.
Стоян на порти зачука:
- Тодорке, булка хубава,
я излез малко навънка,
навънка на дървотника,
ний да си дърва насечем!
Той не си дърва насече,
най й главата отсече
и я у къщи унесе.
Тодоркината майчица,
полунощ порти забила:
- Тодорке, дъще мамина,
стани ми порти отвори,
какъв си сънчец сънувах -
на вашто двори широки
дур три кораба със жито,
и на кораби - гълъби,
и на крилца им - звънчета!
Стоян се от къщи обади:
- Бабо льо, стара тъщо льо,
истина й, бабо, истина й!
Кораби, бабо, гробове,
червено жито - дребна пръст,
гарвани, бабо, кахъри,
звънчета, бабо, гласове...
Като си Стоян отвори,
като си майка й увлезе -
Тодорка лежи сред къщи,
мъжка й рожба на гърди,
мъртвешко мляко сучеше...
Тодоркината майчица,
викнала и заплакала:
- Какво ти стори, Стоене,
че й главата отряза?!
Злокучене, дн. Ивански, Шуменско (СбНУ 42/1936, № 308); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|