* * *

Пиян заклал близките си

Сърдит бе Стоян, гневен бе,
на гняв си й заклал булчето,
булчето, бяла Петранка,
със мъжка рожба на ръце,
хем на гняв си, на пиянство.
Глава й падна сред къщи,
трупа й на суздурмата,
мокър език говори:
- Стояне, либе Стояне ле,
какво ти сторих, направих,
че ми главата отряза,
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско
и ме от душа отдели?!
Мъжка й рожба сучеше,
мъртва й кърма течеше.
Чуди се Стоян, маеше се,
какво да стори, направи.
На порти чука баба му,
на порти чука и вика:
- Ела ми, Петранке, отвори!
Не излязла Петранка,
най е излязъл млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия.
Баба му дума Стояне:
- Лошав сън съм сънувала,
черни кокошки ловила,
и на теб съм ги, баба, давала,
та им главите режеше...
Къде е, Стояне, Петранка?
Баба му в къщи улазя,
какво ми чудо да види -
Петранка в кърви потънала,
мъжка й рожба във ръце.
Стоян се в сърце прободе
и на Стоянка продума:
- Лежи, Петранке, да лежим,
двама заедно да умрем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011