* * *

Пиян заклал близките си

Пиян бе Стоян, яден бе,
на булчето си Тодорка,
че й главата отряза,
като на пиле петровче,
като на агне гергьовче.
Главата й се трополи,
трополи, греди биеше,
мъжко й дете до нея,
кървава пазва разгръща,
кървава кърма сучеше.
Стоян му жално дожаля
и си на двора излезе,
на двора, на тротоара.
Отдолу иде баба му.
Баба Стояну думаше:
- Стояне, заетко най-малък,
най-малък и най-разумник,
къде е, зетко, Тодорка?
Стоян баба си думаше:
- Тодорка е, бабо, вкъщи,
люта я глава заболя,
люта я треска затресе.
Баба Стояну пак дума:
- Стояне, зетко най-малък,
най-малък и най-разумник,
къде е, зетко, Тодорка?
Лошо съм я сънувала
в събота срещу неделя -
във вашето дворе широко,
фараж със грозде лежеше,
над него гарвани виеха.
Стоян баба си думаше:
- Сънят ти, бабо, верничък -
фаража, бабо, ковчега,
гроздето, бабо, пшеница,
гарвани, бабо, попове.
Че влезе баба вкъщи
и що да види горката -
Тодорка мъртва лежеше.
Тя на Стояна продума:
- Стояне, зетко Стояне,
какво ти зло е сторила,
та й главата отряза?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011