* * *

Пиян заклал близките си

Пустото вино червено,
който го пие, зло струва,
зло струва и пишман става!
Снощи се й запил млад Стоян
със друга вяра, със турчин.
Не се турчин напива,
ни пък го Стоян оставя.
Че ми се й напил млад Стоян.
Като си у тях отишъл,
че си е заклал булката,
булката, бяла Калинка,
сестра си бяла Русинка,
детето, мъжката рожба.
Че легнал Стоян, та заспал.
Като се Стоян пробуди,
той си високо извика:
- Калинке, булка хубава,
дайте ми вода студена,
че ми гърлото изгоря
от вино и от ракия!
Никой не му се й обадил.
Че станал Стоян, Стоене,
да пие вода студена.
Като ги Стоян погледнал -
всичките лежат заклани,
черни ги кърви облели.
Извади ножче ханджарче,
в клето се сърце удари
и си високо извика:
- Клета му душа, проклета,
който се с вино напива,
със вино и със ракия!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011