* * *

Пиян заклал близките си

Снощи се опи млад Стоян,
та че си закла булчето,
булчето, бяла Тодорка -
дет' не му й филджан държало,
дет' не му й диван седяло,
бяла й пазва хвъркаше,
мъжко си дете държеше...
Стоян се жалба нажали,
че си навънка излезе,
челяк си хлопа на порти,
Стоян се чудом чудеше -
че кой си хлопа на порти,
дали й за вино червено,
или за върла ракия?...
Че си на порти отиде,
а че си порти отвори;
не е за вино червено,
нито за върла ракия,
най си била Тодоркина,
Тодоркина стара мама,
и на Стояна думаше:
- Стоене, зетко Стоене,
Стоене, зетко най-малък,
лоша си съня сънувах -
до два гълъба хвъркаха
над ваште двори широки,
у вашто двори два купа,
два купа жито червено,
млада кокошка с пиленца,
житото си те кълвяха
и бистра вода пиеха.
Стоене, зетко Стоене,
дали е на зло, на добро?
Стоян мама си думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
съня ти й, мамо, лъжовен -
Тодорка сега излезе,
излезе по комшиите,
че ми е дете плакало,
плакало, не е заспало,
отиде да му почете
за уроки и за почуди...
Мама му назад се върна
и си у тях отиде,
постоя малко, постоя,
че пак си стана, отиде,
у Стоянови отиде.
Стоян си в къщи повлезе,
извади остро нохчънце,
нохчънце, черно черянци,
че се в сърцето удари,
удари и се прободе,
и на Тодорка думаше:
- Я леж, Тодорке, да лежим,
в един гроб да ни заровят,
с един поп да ни опеят,
едно струване да ни струват!
Като си влезе мама му,
какво да види мама му -
двама сред къщи седяха,
мъжко им дете плачеше...
Викна мама им да плаче:
- Стояне, зетко най-малък,
най-малък, зетко, най-хитър,
кокошки било попове,
пиленца било хората,
житото било два гроба,
гълъби било душите,
бистрата вода - сълзите...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011