|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пиян заклал близките си
Хей, гиди, вино червено,
който те пие, зло струва,
зло струва и зло намира.
Снощи се й Стоян понапил,
че си булчето закла,
задето не му й попяла.
И лежа Стоян, задряма,
лошав си съня сънува,
и се от сън събуди,
право при майка си отиде
и на майка си думаше:
- Мале мо, мила мале мо,
лошав съм съня сънувал
дали е, мамо, какво е,
черно ме куче ухапа,
черни ме кърви обляха,
една ми клочка с пиленца,
червено жито кълвяха.
Стояновата майчица
и тя на Стоян продума:
- Стоене, синко Стоене,
камък и дърво да пиеш -
кучето е, синко, душманин,
кръвта е, мамо, истина,
клочката - твоята булка,
пиленца - твойте дечица.
Че стана Стоян, че стана,
право в тях си отиде,
като си вратата отвори,
какво да гледа млад Стоян -
хубава, млада Еленка,
сред къщи стои заклана.
Най-малкото й детенце,
шестмесечно момченце,
кървава кърма сучеше.
Много му Стоян дожаля,
дожаля, още домъчня
и се изясно провикна:
- Пустото вино червено,
който го пие, зло струва,
зло струва, зло намира!
Генерал Тошево; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); клочка - квачка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|