* * *

Пиян заклал близките си

Събрали ми се, събрали,
се едномладоженени
да ядат, холам, да пият,
долу ми на механата.
Че кой се напи най-напред
Стоян се напил най-напред.
Той не пил да се напие,
а най пил да се забрави.
Че стана Стоян си отиде,
че заклал Стоян майка си,
и след майка си жена си,
и след жена си сестра си.
Че стана Стоян, че отиде
в чичови си Иванчови.
Там легнал Стоян, позаспал.
Стресна се Стоян, събуди
и на чичо си думаше:
- Чичо бе, чичо Иванчо,
лошав си сън сънувах,
че се е небето отворило
и слънцето, чичо, пламнало,
след слънцето, чичо, месеца
и след месеца, чичо, зората.
Чичо му човек разумен
и той му съня втълкувал
и си на Стоян думаше:
- Слънцето е, холам, майка ти,
месеца е, холам, жена ти,
а пък зората - сестра ти.
Стоян на чичо си той каза:
- Я стани, чичо, да идем,
да видим, чичо, вкъщи.
Като вкъщи отишли,
всичките в кърви лежаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011