|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пиян заклал близките си
Все гневен Стоян, все сърдит,
у гнева си заклал булката,
хубава булка Маринка
дет не му й диван седяла,
дет не му й чаша държала.
Маринкина майчица,
сладък е сънчец заспала,
лошави сънища сънувала -
черно я куче ухапа,
черни са кърви потекли.
Че стана, стана майка й,
и у Маринкини отиде,
на порти потропа:
- Маринке, дъще Маринке,
отвори ми портата!
Стоян от вътре извика:
- Бабо льо, Маринкина майка,
Маринка отиде с чардата,
биволици да скарва.
Маринкина майка викаше:
- Стояне, зетко Стояне,
отвори ми, зетко, портата,
ще уляза да я почакам!
Стоян си порта отвори,
баба му у двори влезе,
къщната врата отвори.
Като си прага прекрачи,
нали у кърви потъна,
Маринка беше заклана.
Викна майка й, заплака:
- Стояне, зетко Стояне,
какво ти стори Маринка,
че й главата отряза?!
Дряновец, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|