* * *

Пиян заклал близките си

Снощи си Стоян подпил
на юнашката механа,
че си в дома отива
и закла булка Тодора
заради нищо и никакво,
че не му е диван седяла
и не му е филджан държала.
Че си навънка излезе,
на двора на моравата,
на бял си камък поседна.
Баба му отдолу идеше,
право в двора влезе.
- Добро утро, зетко Стояне,
тук ли е моята дъщеря?
Лоша съм съня сънувала -
черно ме куче ухапа,
черни ме кърви обляха
и черна квачка с пиленца.
Че си вкъщи влязла,
какво да види, горката -
Тодорка сред къщи лежеше,
цялата в кърви обляна,
мъжко й дете пълзеше,
бяла й пазва държеше,
търсеше дете да суче.
Като видя Стоян туй чудо -
ах, че се жалба нажали,
извади остро ножченце
и се в сърцето прободе,
и се изясно провикна:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
проклето да е туй пиянство!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011