* * *

Пиян заклал близките си

Закла си Стоян булчето,
закла го Стоян, затри го,
по лудост и по пиянство.
Закла го Стоян, затри го,
че си на двора излезе,
на двора, на моравата,
сред двора има бял камък,
Стоян на камък поседна
и си надолу гледаше,
надолу, кое на горе.
отдолу иде баба му,
баба му дума Стоене:
- Стоене, зетко Стоене,
къде е, зетко, Тодорка,
Тодорка, моята дъщеря?
Стоян си нищо не каза.
Баба му дума Стоене:
- Нощес си съне сънувах -
Тодорка ходи по двори,
жълто си просо пръскаше,
черни пиленца хранеше.
Стоян баби си думаше:
- Тодорка лежи в къщи.
Баба му в къщи влезе.
Тодорка лежи сред къщи,
черни я кърви облели,
мъжко е дете седнало
в полата, на коленете,
бяла й пазва разгръща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011