* * *

Пиян заклал близките си

Сърдит ми Стоян, гневосен,
на булката си Тодорка,
щот не е рано ранила,
топла обяда сготвила,
че й главата отряза.
Глава й пърпа на одър,
трупа - въз огън.
Мъжко й дете Иванчо,
то си из къщи пълзеше,
бели й пазви разгръща,
мъртвешка кърма сучеше.
Стоян се из къщи разхожда,
бели си пръсти кършеше,
отдолу нагоре погледва.
Отдолу иде баба му,
баба му и бабалък му.
Те си Стояну питаха:
- Къде й, Стояне, Тодорка,
малко на навън да излези,
нещичко ще я попитам.
Лошав съм сън сънувала,
черно ме куче ухапа,
черни ме кърви облели.
Дали й на зло, или добро?
Стоян баба си думаше:
- Тодорка й рано ранила,
топла обяда наготви,
бяло си пране опрала
и гладко мазане мазала.
Сега си сладко заспала,
не смея да я събудя.
Като са у къщи увлегли -
Тодорка лежи сред къщи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011