|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пиян заклал близките си
Пустото вино червено,
който го пие, препива,
зло струва и зло намира.
Снощи го й препил млад Стоян,
препил го Стоян, опил се,
че си е заклал булчето,
задето не му е попяло,
и не му се е засмяло.
Че легна Стоян, та заспа
и му се насън присъни,
че си е заклал булчето.
Стресна се Стоян, събуди,
булче му лежи сред къщи,
до него мъжка рожбица
и тя се в кърви валяше
и мъртво мляко сучеше.
Чуди се Стоян, мая се,
сън ли е или истина.
Дорде се Стоян чудеше,
някой си порти отвори,
Ганулкината майчица,
тя си на порти повика:
- Тука ли е, зетко, Ганулка,
тя да ми съня отгатне,
страшен си съня сънувах,
сънувах, баби, бълнувах.
Нова си къща правехте
и в къщи - нови кафези,
в кафези - сиви гълъби,
до кафезите - звънчета.
Стоян баби си думаше:
- Аз да ти съня отгатна -
къщата, бабо, гробница,
кафези - нови ковчези,
гълъби, бабо, ний двама,
звънчета - твойте плачове,
твойте и на мойта майка.
Че извади ножче кърваво,
кърваво, незасъхнало
и се в сърцето прободе,
и се изясно провикна:
- Клета му душа, проклета,
който виното пропива!
Добрич; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|