* * *

Пиян заклал близките си

Пустото вино червено,
който го пие, препива,
зло струва и зло намира.
Снощи го е препил млад Стоян,
препил го Стоян, опил се,
че си е заклал булчето,
задето не му е попяло.
Че легна Стоян, та заспа,
че му се и насън присъни,
че си е заклал булчето.
Стресна се Стоян, събуди се,
булче му лежи сред къщи,
до него мъжка рожбица,
то се във кърви валяше.
Чуди се Стоян, мае се,
сън ли е или истина.
Доде се Стоян чудеше,
някой на порти похлопа.
Стоян си навън излезе
и си портите отвори.
Ганулкината майчица,
не чака в къщи да влезе,
най си Стоян попита:
- Тук ли е, зетко, Ганулка?
Лоша си съня сънувах,
тя да ми съня отгатне.
Сънувах, баби, сънувах,
нова си къща си правехте
и в къщите - кафези,
а в кафезите - гълъби,
край кафезите - звънчета.
Стоян си баба думаше:
- Аз да ти съня отгатна -
къщите, бабо, гробница,
кафезите - нови ковчези,
гълъби, бабо, ний двамата,
звънчетата - твоите плачове,
твоите и на моята майка!
Че извади ножче кърваво,
кърваво, незасъхнало,
че се в сърцето прободе
и се изясно провикна:
- Клета му душа, проклета,
кой вино пие, препива!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011