* * *

Пиян заклал близките си

Сърдит бил Тодор, гневнит,
на булчето си Тодорка,
що не е рано ранила,
обяда да му наготви,
ракия да му изтопли.
На яд й глава отряза,
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско,
и си навънка излезе,
отвънка на двори,
острено коли да остри,
кастрено пръти да кастри.
Баба му из порти влиза
и на Тодора думаше:
- Тодоре, зетко най-малък,
най-малък, зетко, най-хитър,
къде е, зетко, Тодорка?
Лошав сън съм сънувала -
във вашто двори равното,
дор два ми купа жито червено,
дор два го гарвана кълвяха.
То не е, зетко, на добро -
жито е, зетко, гробове,
гарвани, зетко, попове.
- Няма я, бабо, Тодорка,
мъжка ми рожба урочасало,
отиде да го занесе
по врачки, още баячки,
да му баят за уроки.
Баба му вкъщи влезе,
какво да види горката -
Тодорка лежи сред къщи,
мъжка ми рожба Иванчо,
мъртвешка кърма сучеше.
Баба му навън излезе
и на Тодора думаше:
- Тодоре, зетко Тодоре,
какво ти, стори, направи,
че й глава отряза?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011