* * *

Пиян заклал близките си

Люто се Стоян разсърди
на неговото младо булче,
дето не му рано ранило,
дето не му дюкян подмило,
подмило дюкян помело,
и не му чаши измило,
измило и забърсало
и му бурета не наредило.
Люто се Стоян разсърди
на булчето си Тодорка,
че извади ножче от кръста
и й глава отряза.
Че си има Стоян
малко детенце кърмаче.
Като видя Стоян главата,
как пърпа и нарежда:
- Стояне, либе Стояне,
не ти ли никак дожаля за мене
и за моето дете Иван?!
Много му дожаля
и му домъчня,
че отиде навън пред вратата,
погледа долу нагоре,
тъмен се облак зададе,
страшна е буря задухала.
Отдолу иде баба му
и на Стоян думаше:
- Стояне, зетко Стояне,
къде е, зетко, Тодорка?
Стоян баба си думаше:
- Бабо ле, стара бабо ле,
Тодорка е, бабо, у махалата.
Баба му назад се повърна.
Стоян си вкъщи влезе,
Тодорка сред къщи простряна,
цялата в кърви обляна.
Мъжко й дете плачеше
и мъртви гърди сучеше.
Па му на Стоян дожаля,
дожаля, още домъчня,
че си ножче от кръста извади
и се у сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011