* * *

Пиян заклал близките си

Де гиди, вино червено,
който те пие, зло струва,
зло струва, зло намира!
Снощи ми се напи млад Стоян,
че си булчето кайдиса -
затуй, че не му е поляло,
а му се й надсмяло.
Че легна Стоян, та заспа,
сладки си съня сънуваше -
баба му на гости бе дошла,
чукаше, още викаше.
Сепна се Стоян, събуди,
що да види, гледа Стоян -
сред къща му булче в кърви лежеше,
мъжка рожба до майка плачеше.
Чуде се Стоян, мая се,
истина ли е, или насън.
В туй време баба му,
баба му на двори извика:
- Дъще Галунке, Галунке,
що не отвориш да ме посрещнеш,
снощи съм, дъще, сънила,
че къщи големи сте сторили,
на къщи, Галунке, кафези,
и в кафези гълъби пееха...
Я излез, дъще Галунке,
сънища да ми отгатнеш!
Не излезе Галунка хубава,
най излезе зетя Стоян,
той на баба си думаше:
- Няма я, бабо, Галунка,
къщи са, бабо, - гробище,
кафези са, бабо, - ковчези,
а гълъби - нашите гласове!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011