* * *

Пиян заклал близките си

Де гиди, вино червено,
и върла бистра ракия!
Който ги пие луд бива,
луд бива, още делия,
кой ги не пие - пишман е!
Снощи го пропи млад Стоян,
че закла Стоян, че уби,
две сестри, до две близнаци.
Че ми се Стоян уплаши,
пак си далеко забягна,
горе на зелен полугар,
че легна Стоян, та заспа.
Първа си дрямка задряма,
лошав си съня сънува -
черна му овца поблея,
цялото стадо разблея.
Дур да се Стоян събуди,
върли са пцета лавнали,
лавнали и се втурнали.
Стоян се от сън събуди,
че скочи Стоян, излезе.
Кога надолу погледна,
от долу идат сеймени,
подир сеймени чорбаджи,
подир чорбаджи майка му;
майка му върви и вика:
- Не бой се, не бой, Стоене,
баща ти й челяк чорбаджи,
майка ти й жена деллийка,
деллийка и паралийка,
баща ти ще те изкупи,
майка ти ще те измоли!
Стоян мама си послуша,
послуша Стоян, не бяга,
че го сеймени хванали;
черни му върви режеха,
напреде си го караха.
Като си Стоян вървеше,
той на мама си думаше:
- Майно ле, да се провалиш!
Като й баща ми чорбаджи,
изкупи ли ме баща ми?
Като си, мамо, деллийка,
измоли ли ме, майно ле?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011