* * *

Пиян заклал близките си

Сърди се Тодор, гневи се,
на булчето си Тодорка,
че й глава отряза,
и на пътя излезе,
надолу, нагоре погледна,
на бял си камък поседна.
Отдолу иде баба му,
тя си на Тодора думаше:
- Тодоре, зетко най-малък,
най-малък, най-хитър,
къде й, Тодоре, Тодорка?
Тодор баба си отговаря:
- Бабо ле, стара бабо ле,
нали бе снощи заговезни,
заговезни, бабо, сирнени,
нашето дете мъничко,
то си с парче халва играеше,
ние се с него смеехме,
лоша го глава заболя,
лятна го треска затресе,
Тодорка, бабо, отиде,
по врачки, бабо, баячки,
Иванчо дете да цери...
Баба Тодора думаше:
- Лош сън сънувах -
във вашето двори равно,
два купа жито събрано,
два го гълъба ядяха,
над него орли хвъркаха...
Тодор си баба продума:
- Съня ти не е на добро,
купища, бабо, два гроба,
гълъби, бабо, две души,
орлите, бабо, два попа.
Баба му се назад повърна.
Тодор във къщи отиде,
Тодорка мъртва лежеше,
на гърдите й стоеше
Иванчо, дете мъничко,
мъртва й кърма сучеше.
Много на Тодор дожаля,
остро си ножче извади,
и се на гърди прободе,
и на Тодорка говори:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
майка ми да се наживей,
наживей, още нашири.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011