* * *

Пиян заклал близките си

Сърди се Тодор, гневи се,
на булчето си Тодорка,
че й глава отряза,
и насред къщи остави.
На пътя Тодор излезе,
на пътя, на кръстопътя,
надолу и нагоре гледаше,
кой път Тодор да хване.
Отдолу иде баба му,
тя си на Тодора думаше:
- Къде е, Тодоре, Тодорка,
че си на пътя седнал?
Тодор на баба си думаше:
- Тодорка, бабо, я няма,
Тодорка, бабо, отиде,
на Иванчо цяр да търси,
да не си Иванчо загубим.
Баба на Тодор думаше:
- Какво ли, баба, ще стане,
снощи съм лош сън сънувала -
във вашто двори широко
три купа със жито,
и на купове орлове,
и в небесата бели гълъби хвърчаха...
От стари хора съм чувала,
купове било трупове,
орлове било гробове,
бели гълъби - душите...
Какво ли ще да стане?!
Кат чу Тодор тез думи,
у тях си Тодор отиде,
в къщата, като влезе,
Тодорка мъртва лежеше,
Иванчо край нея стоеше,
мъртви й гърди сучеше.
Много на Тодора дожаля,
че извади ножче остричко,
че се у сърце прободе,
и викна, че се провикна:
- Да се наживей майка ни,
дето ни нази раздели!
Три трупа на земята лежали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011