* * *

Пиян заклал близките си

Снощи ми Кольо замръкнал,
при една нова винарка,
при една нова кръчмарка.
Кольо кръчмарка думаше:
- Я, дай вино и ракия,
да пием, да се опием.
Кръчмарка Кольо послуша,
давала вино и ракия,
пили са и опили се,
първи петли пропели,
пропели и повторили.
Кръчмарка Кольо думаше:
- Я ставай, Кольо, върви си!
Кольо го гневно догневя,
че си кръчмарка улови,
коса на ръце завъртя,
че й главата отряза,
че й месата режеше,
че й масите красеше.
И той в тях си отиде,
и на вратата повика:
- Петранке, либе Петранке,
стани ми вратата отвори.
Не го е чула Петранка,
а най го чули децата,
децата, двата близнака,
те на майка си викаха:
- Мар, мамо, мар, мила мамо,
татко си иде пак пиян,
стани му вратата отвори.
Тя му вратата отваря
и се зад вратата скрила.
Че той вкъщи влезе,
чуди се Кольо, мае се,
какъв золум да направи.
Че закла Кольо децата,
децата, двата близнака,
че легна Кольо, че заспа.
Като се от сън събуди,
той на Петранка думаше:
- Петрано, либе Петрано,
какъв съм сън сънувал,
че съм заклал, Петранке,
агънца, две близначенца.
Петранка Кольо думаше:
- Ти не си заклал, Кольо, агънца,
агънца, две близначета,
най си закла децата,
децата, двата близнака!
Че той му мъчно домъчня,
че се в сърцето удари
и при децата издъхна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011