|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Песни за Христо Ботев
Ах, няма те вече, друже,
увяхнахте като цвят,
черен гроб те грабна бърже
от този красния свят.
Ето стоя пред пепелта
на тоя, грозния гроб
и със сълзи аз говоря -
да те прости, друже, Бог.
Де остана твойта мисъл,
да работи за народа.
Гроб и кости, мили друже,
не е вече плод,
на смъртните стана роб.
Твойта мисъл бе широка,
до небето бе висока.
Сърце имаш най-любезно.
Плача, друже и се чудя,
как излезна твоя дух
и последната ти дума
скърбя много, че не чух.
Стани, друже, стани, Ботев,
стани да утешиш твоя
другар наскърбен,
пак повтарям, мили друже,
че последната ти дума,
скърбя много как не чух.
Войнежа, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
|