* * *

Песни за Христо Ботев

Книга ми е дошла из Росийска земя
до град Оряхово, до Цека чорбаджи.
Цеко книга чете тайно, та па скришно
и я прязнощ прати във село Галича,
във село Галича до Лукан чорбаджи.
Лукан книга чете тайно, та па скришно
и я прязнощ праща във града във Враца,
във града във Враца до Димитър Бошняка.
Бошняк книга чете тайно, та па скришно
и в книгата пише да си той събере,
да си той събере врачански момчета,
врачански, берковски - берковската чета,
и да си посрещнат, бре, Ботю войвода.
Ботьов ще премине на козлодуйски бряг
с млади момчетия - белите комити,
а те да го срещнат край село Баница,
край село Баница под Милино бърдо,
там да ги научи хубаво да ходят -
турци да не губят, були да не робят.
Ботьов бе преминал на козлодуйски бряг
с млади момчетия - белите комити,
и на момци дума: - Мои момчетия,
тук се поклонете, земя целунете,
земя целунете, дето ще да мрем!
Момци поклон дали, земя целунали,
Ботьов бе ги превел през широко поле
и ги беше завел край село Баница,
и там се надява, бре, Ботьов войвода,
че там ще го срещне берковската чета,
берковската чета, с врачански момчета,
а там го срещнали до седем хиляди,
до седем хиляди все голи помаци,
и черни татари, и върли черкези!
И там са се били три дни и три нощи,
ала надделяха белите комити,
белите комити с Ботьов войвода.
Опрял беше им се Малин върл черкезин -
куршум го не лови, сабя го не сече.
Ботьов се провикна, на момци си дума:
- Мои момчетия, белите комити,
бързо извадете французка жълтица
и я разрежете на четири дяла,
аз да си напълня пушка капаклийка!
Момците разсякват французка жълтица,
Ботьов бе напълнил пушка капаклийка.
Първа пушка пукна, върл черкезин падна,
Ботьов се провикна и на Сава дума:
- Я си развей, Сава, зеленото знаме,
азе ще изтегля сабя от ремика
и ще ви преведа през седем хиляди,
през седем хиляди все голи помаци,
и черни татари, и върли черкези!
Саво беше развял зеленото знаме,
Ботьов бе изтеглил сабя от ремика
и беше ги превел през седем хиляди,
през седем хиляди все голи помаци,
и черни татари, и върли черкези.
От там си излезли на Милино бърдо,
на Милино бърдо във вехтото кале;
метириз хванали зад бели камъни,
зад бели камъни и гъсти трънаци.
И там се надявал, бре, Ботьов войвода,
там дано го срещне берковската чета,
берковската чета с врачански момчета;
а там го срещнаха лютите низами
и там са се били три дни и три нощи,
докато са слезли в врачанските лозя,
в врачанските лозя над града над Враца.
Пукна се зората, първа пушка пукна,
първа пушка пукна, та Ботьов удари.
Ботьов притрепера и на място падна,
и на място падна, и на момци дума:
- Мойте момчетия, белите комити,
аз тука загинах в врачанските лозя,
вие се пръснете из гори зелени,
из гори зелени, кой където види!
Момци се пръснаха из гори зелени,
из гори зелени, кой където види.
Гина, кой де гина, а Ботьов загина
в врачанските лозя над града, над Враца.
Пък Саво Младенов, Саво байрактара,
загина над града, над града Тетевен,
над града Тетевен в Козница на Скока.
Него го издаде Нейо Брусненина...
Щото Нейо дири, това и намери.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011