|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отровил болното си булче
Донка се болна разболя,
разболя и още залежа.
Георги на Донка думаше:
- Я умри, Донке, я умри,
докат ми ходи либето,
либето, Златка хубава!
Донка на Георги думаше:
- Ще умра, Георги, ще умра,
но няма скоро да умра...
Върви лек да ми дириш.
Георги на дюкян отиде
и на бакалче думаше:
- Бакалче малко, глупаво,
имаш ли черна отрова?
- Имаме, Георги, имаме,
ала я скъпо даваме -
грама алтън го даваме.
Извади Георги две златни,
че купи Георги два грама,
два грама черна отрова
и я с ракия разбърка,
че я на Донка подаде.
Таман я Донка вземала,
нещо я в гърло задуши.
Зорница, Грудовско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
|