|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отровил болното си булче
Донка се болна разболя,
разболя, тежко разлежа.
Откак се болна разболя,
Гьорги ми вътре не влезе.
Една утрина, в неделя,
той си пре Донка отиде
и си на Донка думаше:
- Умирай, Донко, отходай,
доде ми ходи любето,
любето - Златка хубава,
и Кали - яловицата!
Донка на Гьорги думаше:
- Я нема скоро да умра,
ми поди, Георги, в Търново
при Никола праматарчето,
та вземи църна отрова -
да пия, да се отровя!
- Ми как, Донко ле, да кажа?
- Ти кажи, Гьорги, ти кажи,
че имаш куче ганаво,
ганаво куче, беснаво,
та искаш да го отровиш!
Велика, Царевско; инф. преселн. от Велика - Турция; на собакь
(СбНУ 57/1983, № 1034 - "Да пия, да се отровя - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
|