|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отровил болното си булче
Георги на Танка думаше:
- Ил' умри, Танко, ил' стани,
докат ми ходи любето,
любето, Златка лефтера!
Танка на Георги думаше:
- Не мога, Гьорге, не мога,
че ми е много лошаво,
редом ме боли,
а на сърце най-вече!
Че стана Георги, че стана,
отиде Георги, отиде,
на Ламбовото дюкянче,
и си на Ламбо думаше:
- Ламбо ле, приматарино,
имаш ли черна отрова,
та имам куче ганаво,
да си кучето отровя?!
Даде му черна отрова.
Георги си вкъщи отиде
и си на Танка думаше:
- Вземах ти, Танко, илача -
да пиеш, да оздравееш.
Танка на Георги думаше:
- Я дай ми, Георги, я дай ми,
да пия черна отрова;
я дай ми, Георги, я дай ми,
да си детето накърмя!
Тънково, Поморийско; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
|