* * *

Отровил болното си булче

Либили ми се, либили,
Тонка и Георги двамата,
от малки дор големи,
либили се и се вземали.
Тонка се болна разболя,
припадна на умиране.
Георги на Тонка думаше:
- Я умирай, Тонке, я оздравей,
докат ми ходи либето,
либето, Златка от Търново!
Тонка на Георги думаше:
- Аз няма, Георги, да умра,
търси ми, Георги, илачи,
илачи за оздравяване.
Георги си Тонка послуша
и си на дюкян отиде,
и на бакалче думаше:
- Бакалче, малко и глупаво,
имаш ли черна отрова?
Имаме куче болнаво,
болнаво, още бяснаво.
Бакалче Георги думаше:
- Имаме, Георги, имаме,
ала я скъпо даваме -
един грам за един алтън.
Че взема Георги един грам,
един грам за един алтън,
че я на Тонка занесе
и си на Тонка думаше:
- На ти, Тонке ле, илачи,
илачи за оздравяване.
Тонка отрова изпила
и се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011