* * *

Отровил болното си булче

Откак се Тонка разболя, мъри,
Гьорги в Златкини ходеше,
ходеше и поседяваше,
и си на на Златка думаше:
- Чакай ме, любе Златке ле,
тя Тонка скоро ще умре!
Гьорги си вкъщи отиде
и си на Тонка думаше:
- Умирай, Тонке, умирай,
докат е Златка лефтера,
лефтера, неоженена.
Тонка на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, първо венчило,
аз няма скоро да умра.
Купувай, Гьорге, илаче,
по-скоро да оздравея!
А че си Гьорги отиде
на Ламбовото дюкянче
и си на Ламбо думаше:
- Имаш ли, Ламбо, имаш ли,
имаш ли черна отрова?
Имам си куче ганаво,
кучето да си отровя.
Ламбо на Гьорги думаше:
- Имам, бе, Гьорги, имам, бе,
имам, бе, черна отрова.
Гьорги на Ламбо думаше:
- Я изтегли ми, Ламбо, бе,
два грама черна отрова!
Гьорги си взема отрова
и я на Тонка подаде,
и си на Тонка думаше:
- Купих ти, Тонке, илачи,
по-скоро да оздравееш...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011