* * *

Отровил болното си булче

Иван на Донка думаше, мари:
- Донке ле, любе Донке ле,
я умри, Донке, я стани,
дорде ми ходи любето,
любето, Златка хубава.
Донка на Иван думаше:
- Иване, любе Иване,
купи ми, холам, лякове,
лякове, черна отрова,
да пия, да оздравея,
дорде ти ходи любето,
любето, Златка хубава.
Че стана Иван, отиде,
на най-долното дюкянче,
при най-малкото бакалче.
Иван бакалче думаше:
- Бакалче малко, глупаво,
имаш ли, холам, лякове,
лякове, черна отрова?
Бакалче Иван думаше:
- Имаме, холам, имаме,
ала ги скъпо даваме -
два грама за два алтъна.
Че взема Иван два грама,
два грама за два алтъна,
и ги на Донка занесе.
И си на Донка думаше:
- Донке ле, любе Донке ле,
пий, Донке, да оздравееш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011