* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Татова булка Грозданке,
можеш ли, тато, пожъна
нивата - десет декара?
Грозданка нищо не казва,
сутрин рано станала,
рано на нива отишла.
Слънцето трепти, изгрява,
Грозданка нива зажъна.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти на пладне,
Грозданка нива престава,
па си под круша поседна,
детето да си нахрани
и тя да малко похапне.
Хапнала, що е хапнала,
детенце си нахранила,
па се Грозданка дигнала,
нива отново зажъна.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти, захожда,
Грозданка нива дожъна,
па си към село тръгнала,
стоката да си прибере,
кравите да си издои.
Десета крави доеше,
кравата жално мучеше.
Грозданка крава попита:
- Краво ле, краво сивушке,
защо ми жално ти мучиш?
Кравата дума продума:
- Как да не рева, Грозданке,
къде ти е мъжко детенце?
Че се Грозданка сетила,
че си детето забравила
на нивата - десет декара.
Бързо се назад върнала,
но какво чудо заваря!
Кат се над люлка навела,
змия му очи пиеше,
змей му месата късаше.
Викна Грозданка, заплака:
- Какво ми струва нивата,
нивата, десет декара,
нивата без детенцето?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011