* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Татьова мила Грозданка,
можеш ли нива пожънеш,
нивата на могилата,
нивата десет декара?
Грозданка нищо не рече,
сутринта рано станала,
детето си окъпала,
че на могила отишла.
Слънцето трепти, изгрява,
Грозданка нива зажъва;
жънала, що жънала,
слънцето трепти на пладне,
тя си нива презполви
и се към сянка отправи,
детето да си накърми.
Хапнала, що е хапнала
и пак се на жътва залавя.
Жънала, що е жънала,
слънцето вече залязва,
Грозданка нива дожъва
и се към село отправя,
стадото да си прибере
и кравите да си издои.
Като си крава доеше,
крава си жално ревеше,
Грозданка си дума, продума:
- Кат ти е тука телето,
защо ми жално ти ревеш?
Крава й дума, продума:
- Мене ми тука телето,
камо на тебе детето?
Назад се Грозданка върна,
детето да си приибере,
що да види Грозданка -
змии му очите изпили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011