* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Първан Грозданке думаше:
- Грозданке, снахо Грозданке,
аз чувам, мари, от хората,
че ти си много жънела
хат да се на бас хванеме
и каул да си сториме?
Ако ми Грозданке нажънеш
дванайсет кола със снопи,
за един ден да го нажънеш,
харизми ще ти харижа -
край Бяло море нивите,
край Черно море лозята,
край тих бял Дунав ливадите!
Ах, че се на бас хванали
и голям каил сторили.
Рано ранила Грозданка,
рано ми, рано в понеделник.
Запретна бели ръкави,
завърна златни скутове,
отсея брашно захарно,
опече бели погачи,
вземала сърпа на рамо,
сиви говеда изказа,
говеда на говедарина,
телците на телчарина,
овцете на овчарина.
Грабнала котли, кобилица,
студена вода донесла,
топла обяда сготвила,
мъжко си детенце окъпала
и на свекра Първана сложила.
Първан обяда обядва,
Грозданка диван стоеше.
Кат си трапеза дигнала,
на рамо люлка задяна
и си на нива отиде,
на нива, на голямата,
дето е девет уврата.
Сред нива круша кичеста,
там си люлката покачи
и на Първанчо думаше:
- Нани ми, нани, Първанчо,
майка ти, синко, да жъне,
че съм се на бас хванала
дванайсет кола със снопи,
за един ден да ги пожъна!
Ако не го, синко, пожъна,
дядо ти ще ме изпъди...
Почнала Грозданка да жъне,
жънала и навявала,
навявала до обяд,
чакъм изкарала,
че си снопите прочела.
Три кола нажънала,
че при Първанчо отишла.
Първанчо накърмила
и пак на Първанчо думаше:
- Нани ми, нани, Първанчо,
че отивам малко да жъна.
Почна Грозданка да жъне
и пак жънала и наваляла,
пак си снопите прочела.
Седнала да си почине,
сладка обяда да обядва
и си Първанча накърмила.
Стана Грозданка, зажъна,
пак жънала и наваляла,
до икиндия чакъм изкарала,
още три кола нажъна,
пак си Първанча обиколи
и студена вода сръбнала.
Почнала Грозданка да жъне,
жънела и наваляла,
докат вечеря станало,
още три кола нажънала.
Че си Грозданка отива,
взела е пърта на рамо,
сиви говеда прибрала,
говеда от говедарина,
телците от телчарина,
овцете от овчарина.
Студена вода занесла,
топла вечеря сготвила.
Грабнала ибрик и леген,
на свекра Първана поляла,
топла вечеря сложила.
Първан вечеря вечеря,
Грозданка диван стоеше.
Първан Грозданка запита:
- Грозданке, снахо Грозданке,
къде е Първанчо, Гроданке,
защо си с празни ръце над мене?
Тогаз Гроданка си спомни,
че си Първанчо забрави
на нива, на голямата.
Отиде Първанчо да търси -
вълци при люлка стояха
и си Първанча изяли.
Грозданка жално заплака,
на свекъра Първана думаше:
- Свекре ле, свекре Първане,
где се е чуло и видело,
дет го е мома работила
и жена да го изработи?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011