* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър Маринке думаше:
- Маринке, снахо пъргава,
много си била работна,
работна, мари, жътварка,
на ден си ти нажевала
дванайсе кола със снопи?
Ко ми, Маринке, пожънеш
нивата, най-голямата,
нивата девет уврата,
нивата под орехчето,
Маринке, ще ти харижа -
край Бяло море нивята,
край Черно море лозята,
край бели Дунав селата!
Слънцето трепти, изгрява,
Маринка нива зажева.
Слънцето трепти, залягва,
Маринка нива дожъна.
Бързала да си отиде,
свекру си да са похвали,
че му нивата дожъна,
че си й детето забравила.
Като си у тях отишла,
крава за теле порева.
На ум й дошло Маринки,
че си й детето забравила,
че се е назад върнала.
Викна Маринка да плаче,
свекра си люто кълнеше:
- Свекре ле, да са провалиш,
свекре ле, да са просениш,
опустели ти нивята,
нивята, още лозята!
Среща й идат два вълка -
едина носел телето,
другия носел детето.
Маринка дума два вълка:
- Ой ми ви вази, два вълка,
халал да ви е телето,
оставете ми детето!
Два вълка думат Маринке:
- Телето ще ни й обяда,
детето ще ни й пладнина,
пък ти ще ни си вечеря!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011