* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Облагала се Петкана
с най-малото деверче -
до пладне нива да ожъне,
от пладне кръстци да сдене.
Нива е била голема,
девет я рала орали,
десета брана влачела.
Свекър Петкана думаше:
- Недей се, снахо, облагвай,
че облга пари не чини!
Петкана свекър не слуша.
Сутринта рано станала,
мъжко си чедо вземала
и на нива отишла;
в круша люлка вързала,
завърна бели ръкави,
започна Петкана да жъне.
Хем жъне Петкана, хем пее,
до пладне нива ожнела,
от пладне кръстци сденала,
че си дома отишла,
девет е крави измлъзла,
десета беше Белана.
Белана жално ревеше,
Петкана Белана питаше:
- Краво Белано, Белано
де ти е мъжко теленце?
Белана Петкана думаше:
- Де ти е тебе детенце,
тамо е мое теленце.
Че се Петкана сетила,
че на нива е дете забравила.
Бързо е на нива отишла,
какво да види Петкана -
вълци му черва точели,
змии му очи пиели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011