* * *

Невеста кехая

Мама Йордана думаше:
- Синко Йордане, Йордане,
девет е дена станало,
как ти се й рожба добила,
софрата не е вдигана
от Величкини родове.
Я вземи, синко Йордане,
булчето да си разпъдиш,
аз ще ти дете отгледам,
както съм тебе гледала.
Йордан майка си послуша
и на Величка продума:
- Величке, булка хубава,
аз ще на нива да ида,
тебе те тука оставям,
но тука да те не сварям,
у вас, Величке, да идеш,
детето да ми оставиш,
аз ще си дете отгледам.
Като си Йордан замина,
станала й рано Величка,
че си детенце накърми,
мъчила й да го приспива
и го със сълзи облива,
и на детенце продума:
- Нани ми, нани, Иванчо,
от днес нататък, Иванчо,
за твоя майка ще бъде,
твоята баба злобница.
Па си дрехите съблече,
в мъжки се дрехи облече.
Докат си деня превали,
четири села премина,
на петото се й запряла,
там е чобанин остала.
Стояла й, чобанувала й,
цели ми девет години,
без да е някой узнае,
че туй е жена чобанин.
Дончо си име нарекла,
тежко имане сдобила.
На десетата година
Дончо другари продума:
- Другари, верни сговорни,
хайде със стадо да идем
в нашето село голямо,
там има трева зелена,
стадото да си напасем.
Другари Донча послушват
и си стадото закарват.
Като във село стигнали,
край Йорданови минали.
На порти дете стоеше,
чобанин дете продума:
- Иванчо, малко детенце,
ожени ли се татко ти,
жива ли й още баба ти?
Дете чобанин продума:
- Татко не се е оженил,
баба е болна на легло,
станало й девет години.
Чобанин дете продума:
- Иди, попитай татко си,
дали ще да ни приемне
у вази да нощуваме.
Докат чобанин издума,
Йордан на порти излезе.
Без да познава чобани,
той ги във двора подслони.
Вечерта, кат се й мръкнало,
седнали, та вечеряли.
Чобанин дума Йордани:
- Я слушай, бае Йордане,
ще ли ми пуснеш Иванча
заедно да нощуваме,
че имам дете кат него,
че ми е жално за него.
Йордан чобанин послуша,
пусна Иванча при него.
Отишли да си нощуват.
Всичките сладко заспали,
чобанин очи не склопил.
Той си Иванча целува,
целува и го прегръща
и на Иванча продума:
- Аз не съм, Иванчо, чобанин,
ази съм твойта майчица.
Баба ти беше причина
татко ти да ме разпъди,
ти беше малко бебенце.
Я ти на, синко, тез пари,
татко си да ги предадеш,
и всичко да му разправиш,
на книга да те научи,
учено чедо да станеш,
да не си, синко, кат него,
чужди акъли да слушаш.
Сутринта, на разсъмване
чобани из порти излизат.
След малко дете станало,
татко си парите предало
и му е всичко казало:
- Тоз човек, татко, чобанин,
дето при мене нощува,
той не е, татко, чобанин,
най беше мойта майчица.
Кат зачу Йордан тез думи,
бързо чобани настигна,
всичките назад повърна,
тогаз се Величка открила.
Йордад Величка продума:
- Величке, булка хубава,
всичко до сега минало,
сега ще ти се помоля,
от тебе прошка ще искам,
пак назад да се повърнеш,
у нас, Величке, да дойдеш.
Величка се съгласила.
Като се назад върнали,
Йордан майка си наказва -
скача по нея, тъпка я
до де й душата излезе.
Това за спомен остана
на всички стари и млади
най-вече на стари свекърви,
как да си гледат снахите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012