|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста кехая
Йордановата майчица,
тя на Йордан думаше:
- Йордане, сине Йордане
десети дена станало,
откакто си булката стигнала,
не се е софрата вдигнала
от нейни пусти роднини.
Я си булката изпъди,
я ще ти детето отгледам,
както изгледах и тебе.
Йордан майка си послуша
и той си булката изпъди.
Той на Велика думаше:
- Ази на нива отивам,
дордето ида и дойда,
тебе тук да не заваря;
детето да ми оставиш!
Велика си детето окъпала,
окъпала го и приспала,
и си косата отрязала.
С мъжки се дрехи облече
и Доньо си име нарече.
И тръгна Доньо по света,
по света овчарин да ходи...
Че ходи Доньо, страдая,
цели ми девет години,
и си спечели тежко имане,
и спечели пари безбройно.
И решил да се завърне.
Той на другарите си дума:
- Хайде, другари, да си стадо намесим,
я ще ви заведа,
дето има трева зелена,
дето има вода студена.
Соколово, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|