* * *

Невеста кехая

Забегнала е Радица
от първо любе Стояна
и от старана му майчица.
Мало е, много бегала,
до деветина години,
много е казандисала -
хилядо овце с овчаре.
На деветоно години,
Рада овчарем викаше:
- Дойде ли време, овчаре,
нагоре да излизаме,
нагоре, нах планинона?
Че тамо, ага подите,
на края село имахме,
наедно нива, ливада -
тревота да опасете,
нивата да повлечете.
Пък ага ми дойде сайбия,
пък вие ще му кажите:
"Кехайота е в селото,
в селото, в механона,
с него са идите - сгадайте,
нас на е кехайо нагудил."
Га стана Стоян, отиде,
кехайо на стол седеше
и руйно вино пиеше.
Стоян кехаю викаше:
- Кехайо млада, каматна,
голям си золум направил.
Пък му кехая викаше:
- Нему е льосна глобана,
ами ми кажи, Стояне,
Радица причувате ли,
детето кутите ли хи,
майката жива ли си е?
- Кехайо млада, каматна,
майка е вчера умрела,
ам ми е жално и бално,
че Рада не причуваме,
пък хи детето кутиме.
- Стояне, гиди, Стояне,
я си сам-сама Радица.
Наметна шалче алено,
опаса чифтер кобуре,
замами стадо голямо,
да видиш приляга ли те,
кайно го Рада водеше
за цали девет години.
Га го Стоян замами,
стадо Стояна не следи.
Тогава Рада викаше:
- Доведете ми чодуто,
на него ще го подаря!
Ага го детену замами,
че го стадото заследи.
- Халал да ти е стадото,
на тебе, чоду, харизвам,
че майка ти е ходила
цели ми девет години.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012