|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста кехая
- Синко Стояне, Стояне,
тук става девет дни
твоята булка Еленка
голем ми икрам имаше,
от как е дете добила -
никакъв икрам не чини.
Айде я, синко, изпъди,
аз ще ти дете отгледам!
Стоян на Еленка думаше:
- Иди си, либе Еленке,
къде ти видят очите!
Еленка детенце продума.
- Детенце, мило мамино,
дай да те, мама, насуча,
че си те мама остави,
че я баща ти разпъжда.
Тогава го Еленка окъпа
и хубаво го опови,
па си детенце накърми.
Мъжки си дрехи облече
и име си Дончо нарече,
че стана Дончо, завървя,
девет дена на една страна,
като през гора вървеше,
овчари Дончо наближи,
па се с овчари сдумаха
за кехая той да им бъде.
Седели, що са седели,
седели девет години.
Спечелили девет кемере жълтици,
па се с овчари сдумали
през планината да минат,
в Дончово село да идат.
В село, като влезнали,
покрай Дончова къща минали
и са си Иванчо видели -
на пътя с пепел играеше.
Дончо на Иванчо думаше:
- Иванчо, дете хубаво,
ожени ли се татко ти,
помина ли се баба ти?
- Нито се татко ожени,
нито се баба помина.
- Я иди, Иванчо, при татко си,
иди та го попитай -
може ли у вас да преседим,
може ли у вас да преспим?
Иванчо дума на Дончо:
- Имаме къщи високи,
имаме двори широки,
нека да дойдат да спят.
Всичка са стока вкарали,
хубаво порта подключили.
Кога ми било вечерта
седнали са да вечерят,
Дончо на Стоян думаше:
- Стояне ле, чорбаджийо ле,
ще ми пуснеш ли Иванчо,
таз вечер при мен да нощува,
че съм такова дете оставил
на девет дена остало,
на девет години станало?
И Стоян се съгласил,
та и Иванчо пуснал,
цяла нощ тя го прегръща,
прегръща, Иванчо целува,
и си Иванчо питаше:
- Къде е, Иванчо, майка ти?
Иванчо на Дончо думаше:
- Майка ми се поминала,
на девет дена кат съм бил.
А тя на Иванчо дума:
- Знаеш ли, Иванчо,
че аз съм майка ти?
На ти три кенара жълтици,
на баща си да ги дадеш,
на книга да те научи,
да не си като него прост,
да си разпъдиш жената,
да ти ходят сираци децата!
Всичка си стока изкарали,
тогава си Дончо замина.
Иванчо дума на татко си:
- На ти тия жълтици,
на книга да ме научиш!
Този Дончо чобанина -
той бе моята майка.
Скравена, Ботевградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|