* * *

Невеста кехая

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ай да те мама ожени.
Стоян си мама послуша,
взема си мома низ село,
по име млада Дамянка.
Девет се месеца минаха,
мъжко си дете родия,
детето Иванчо кръстия.
Нали се двете изкарали,
снахата и свекървата,
мама Стояни викаше:
- Синко Стояне, Стояне,
твоята булка убава
детето, синко, не гледа,
по кладенците отива,
на вода, синко, че иде,
у чужди мъже че гледа.
Булчето че си напуснеш,
детето че ни остави,
я че ти дете отгледам.
Стоян си мама послуша
и си Дамянки говори:
- Дамянке, млада невесто,
я на оране че д' идем,
тебе те, булка, оставям;
коги навечер да дойдем,
ако те тука заварим,
секира, моме, че вземем,
главата че ти отрежем!
Детето че ми оставиш,
мама че си го отгледа.
Дамянка, млада невеста,
качила се на диван високи,
мъжка премена вземала,
та се ергенин напраи
и си през поле тръгнала.
През девет села минала,
десето село застана,
там се овчарче ценила;
кемер си пояс напраи,
пари у пояс чуваше
и за Иванчо мислеше.
Девет години навърши,
нали се майка нажали
за това мъжко детенце,
намисли назад да иде,
у село ла си отиде,
само Иванчо да види.
Като у село пристигна,
тамо дечица видела,
край чешмата си играят.
Она Иванчо познала,
че си на нея прилича,
и е Иванчо питала:
- Ти ли си Иван Стоянов?
Ожени ли се татко ти?
Помина ли се баба ти?
А Иван си ю говори:
- Нито се тата ожени,
нито се баба помина.
Слънце на заход заходи,
она Ивану думаше:
- Иди, татко ти повикай,
нека на порти излезне,
нещичко да го попитам.
Иванчо бърже отръча
и си таткоте извика.
Стоян на порти излезна.
Дамянка Стояну думаше:
- Стояне, море, Стояне,
гледам ти двори широки,
гледам ти порти високи;
я съм търговче отдалек,
стока след мене че дойде,
в тебе на квартир да бъда?
Стоян търговче прибира,
па си в къщи улезнаха,
седнали да вечерая,
търговче дума Стояну:
- Нека детето Иванчо
помежду нази да седне,
заедно да вечераме.
И я си имам детенце,
като твоето прилича,
на твоето да се порадвам.
Дошло време вече за легане,
търговче дума Стояну:
- Нека детенце Иванчо
помежду нази да легне,
да не сме само двамата.
Стоян е легнал и заспал.
Дамянка, млада невеста,
тя си Иванчо пригърта
и на Иванчо говори.
Кемер си пояс сопаса,
на Иванчо го подари
и на Иванчо казала:
- Утре че татко да питаш -
къде е, татко, майка ми?
Кога е слънце изгрело,
Дамянка двори напуска
и си по друми отива.
Дете от легло стаяше,
парите на баща си даваше
и си таткото питаше:
- Къде е, татко, майка ми?
Стоян Иванчо запита:
- Иванчо, мило детенце,
девет години навършваш
и десета постъпваш,
за майка не си питало.
Кой ми те, мило, научи,
за майка сега да питаш?
Иванчо татку думаше:
- Търговче мене научи,
що нощес преспа при назе;
това е, татко майка ми,
това е мойта майчица...
Стоян си конче постигна
да си булчето догони,
назад да си го повърне,
детето да си отгледат,
семейно да си живеят.
Ка се Дамянка върнала,
щом е у двори влезнала,
като я виде свекърва,
веднъг е она умрела,
умрела от люти ядове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012