* * *

Невеста кехая

Мама на Йордан думаше:
- Синко Йордане, Йордане,
твойто булче Величка,
става една година,
откак е дете родила,
софра не е вдигнала
от нейна рода голяма.
Да вземеш, да я напуснеш,
аз ще ти дете отгледам,
както съм тебе гледала.
Нели я Йордан послуша,
той на Величка думаше:
- Либе Величке, Величке,
я стани заран по-рано,
мъжко си дете окъпи
и го при мама остави,
а ти дома да идеш,
аз ще на нива да ида,
кога се вкъщи завърна,
да не те вкъщи заваря,
че ако те вкъщи заваря,
главата ще ти отрежа,
на пътя ще я изхвърля,
та когато минат децата,
минат децата на училище,
с камъни да я замерват
и с крак да я подритват!
Величка нищо не рече,
сутринта рано станала,
огряла хладка водица,
мъжко си дете окъпа,
окъпа и го приспива
и на детенце думаше:
- Нани ми, нани, Иванчо,
досега майка аз ти бях,
отсега - твоята баба.
Това Величка казала,
станала, та е излязла,
у майкини си е дошла,
па влязла в нови одаи,
облякла дрехи голташки
и в гората излязла,
в гората при чобаните.
Станала млада чобанка,
името си прекръстила,
името - Дончо чобанин.
Седяла малко, ни много,
седяла девет години,
кога десета година,
чобани слезнаха
и Данчо чобанин и той слезе,
на Йорданови порти отишли,
пред порти играе детенце,
Дончо детенце думаше:
- Дека е, Иванчо, баща ти,
да дойде, да го попитаме,
има ли място да преспим
с нашто стадо голямо.
Ето че доде Йордан,
Дончо на Йордан думаше:
- Ой те теб, Йордане чорбаджи,
имаш ли място за нази,
за нази и за стадото?
Йордан чобани думаше:
- Имам място за вас,
за вас и за стадото.
Че са вкъщи влезнали,
гости ги Йордан, пои ги.
Тръгнаха да си лягат,
Данчо на Йордан Думаше:
- Йордане, пусни детето,
детето тази нощ нека при нас спи.
Всички си легнали и заспали,
Данчо чобанин не заспа,
Данчо детенце думаше:
- Я се събуди, Иванчо,
нек всичко да ти кажа,
я слушай, мали Иванчо,
аз не съм Данчо чобанин,
а най съм твоята майчица,
твоята майчица Величка,
що ме татко ти разпъди,
преди девет години,
че го баба ти накара...
Много му пари нададе
и на детенце думаше:
- Я вземи, Иванчо, тез пари
и като из двори излезем,
парите на баща ти да дадеш,
и да му покажеш, Иванчо,
че аз не съм Дончо чобанин,
а най съм твойта майчица,
твойта майчица Величка,
че да му кажеш, Иванчо,
с парите да те изучи,
да не си като него,
като него простичък,
да се вслушваш в хората.
Чобани из село излязли
и си стигнали ливадето,
ей, че ги настигна Йордан,
той пред чобани застана
и на чобани думаше:
- Кой е Данчо чобанин,
молба ще му се моля?
Тогаз си Величка обади:
- Аз не съм Данчо чобанин,
а най съм твоето либе Величка,
що ме ти разпъди
преди девет години,
че майка ти те накара.
Йордан Величка думаше:
- Либе Величке, Величке,
молба ще ти се моля,
да се върнеш, Величке,
къщата да си погледнеш,
къщата и детенцето!
Величка дума на Йордан:
- Иди, Йордане, къде щеш
и прави, Йордане, какво щеш,
аз се назад не връщам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012