* * *

Невеста кехая

Стоян и Ганка двамата,
кат са се двама събрале,
добър са живот имали,
девет се години водили,
на десетата година
мъжка се рожба добила,
не може икрам да чини
на нейна стара свекърва.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думала:
- Девет е деня станало,
както е рожба добила,
не може икрам да чини,
в къщи ми думи отвръща,
на порта чехли престъпва,
на двор ми пътя минува,
я да я, сине, изпъдиш,
аз ще ти рожба отгледам,
както съм тебе гледала.
Стоян си нищо не дума.
Стоян колата запряга
и на нивата ще иде,
да оре черни угари.
Ганка му порти отваря
и на Стояна думала:
- Добър час, либе Стояне.
Стоян си зина, продума:
- Ганке ле, либе Ганке ле,
ази на нива отивам,
а тебе тука оставям
и тука да н' те заварям!
Ганка се жалби нажали,
бързо се в къщи върнала,
мъжка си рожба окъпа,
окъпала и накърмила
и я в люлката турнала,
залюляла го и запяла:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти е от мама окъпване,
туй ще ти е от мама накърмяне,
туй ще ти е залюляване.
Да раснеш и да пораснеш,
да те татко ти ожени,
ко ти по него хареса,
булката да си изпъдиш.
В другата стая отива,
мъжка си руба облича,
име си Дончо нарекла
и си навън излиза.
Като от село излиза,
други си другари намира,
заедно с тях е тръгнала.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наслали гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво студен кладенец,
до кладенеца овчари.
Дончо овчари думаше:
- Овчари, верни другари,
ще ли ме вие приемете,
ази при вази да остана,
стадото ще ви напаса,
напасям и ще го издавям.
Овчари на Дончо думаха:
- Ние такъв овчар търсехме.
А че се Дончо пазари,
пасе ги Дончо, дои ги,
цели ми девет години.
На десетата година
настана суша голяма,
че няма трева зелена,
че няма вода студена.
Дончо овчари думаше:
- Овчари, верни другари,
хайдете, братя, да идем
към нашия вилает.
Там има гори големи
и има води студени,
и има треви зелени,
там ще си стада пасеме.
Овчари на Донча думаха:
- Дончо ле, верен другарю,
я да ти, Дончо, платиме,
да ти стадо отделиме,
че иди, Дончо, самичък,
към вашия вилает.
Та че на Дончо платиха
една ми торба жълтици
и му стадо отделиха
до триста млади овчици,
петстотин млади агънца.
Та че ги Дончо закара
в тяхно село голямо,
край тяхна къща голяма.
Иванчо на пътя играеше,
Дончо на Иванчо думаше:
- Иванчо, дете разумно,
ожени ли се татко ти,
почина ли баба ти?
Иванчо дума, говори:
- Нито се татко оженил,
нито е баба починала.
Дончо на Иванчо думаше:
- Иди, попитай татко си,
има ли място за мене,
тук да пренощувам,
за мене и за стадото.
Иванчо в двори отива
и на татко си думаше:
- Пътник на пътя попита,
има ли място за него,
за него и за стадото?
Стоян си дума, говвори:
- Иди му, чедо, отвори,
имаме място за него,
за него и за стадото.
Иванчо порти отваря
и си на чичко говори:
- Карай си, чичко, стадото,
имаме място за теб,
за тебе и за стадото.
Дончо си вкара стадото
и си портите затвори,
и си Иванчо прегърна.
Право в къщи отиват,
при нейна стара свекърва.
- Добър ти вечер, бабичко!
- Дал ти Бог добро, пътнико,
от къде идеш и къде?
- Ази съм, бабо, отдалек
и далеч, бабо, отивам,
таз вечер тук ще нощувам.
Седнали да си вечерят,
Ганка си дума, говори:
- Аз искам при Иванчо да седна,
че имам такава рожбиица,
на девет дена оставена,
на девет години порасла,
много ми е мъчно за него.
Като се навечеряли,
Ганка си дума, говори:
- Аз при Иванча ще легна,
че имам такава рожбица.
Стоян си дума, говори:
- Девет години как стана,
майка му как е умряла,
ази без него не мога.
Тримата заедно легнали.
Нали е Стоян изморен,
Стоян си сладко заспива,
но Ганка не си заспива.
Тя си Иванчо прегръща,
прегръща, още целува,
всичко на Иванчо разправя,
къде е ходила, скитала.
Заранта, като съмнало,
Стоян си става, излиза,
по двори ходи и шъта.
Ганка на Иванча думала:
- Иванчо, чедо учено,
иди, попитай татко си:
"Къде е, татко, майка ми,
що не се, татко, ожениш
и аз майчица да имам,
като людските дечица,
ако би мама да си дойде,
ще ли я, татко, приемеш?"
И заграба шепа жълтици,
и на Иванчо подава:
- На ти тези жълтици
и на татко си покажи,
и на последно му кажи:
"Тази е, татко, майка ми,
ето тези жълтици,
дет майка ми ги даде!"
Иванчо става, отива
и при татко си отива,
и на татко си думаше:
- Къде е, татко, майка ми,
защо не си се оженил
и аз майчица да имам?
Стоян си дума, говори:
- Аз няма да се оженя,
майка ти беше хубава,
баба ти ме накара,
аз майка ти да изпъдя.
Иванчо дума, говори:
- Ако майка се завърне,
ще ли я, татко, приемеш?
- Къде е, чедо, майка ти,
майка ти е вече изгнила.
Иванчо бръква в джобове,
извади шепа жълтици:
- Ето тези, татко, жълтици,
дет ми ги даде майка ми.
Цяла нощ тя ме прегръща,
прегръща, още целува,
всичко ми майка разправи,
къде е майка ходила,
ходила, още скитала.
Кат зачу Стоян тез думи,
много се Стоян нажали,
всичка работа изпусна
и право в къщи отиде.
Като при Ганка той влиза,
на колене пада и моли:
- Прости ми, Ганке, прости ми,
дето те ази изпъдих,
девет години да скиташ!...
Стоян си гости направи,
поканва всички роднини,
роднини, още комшии,
от села и от градове,
да ядат, още да пият,
и да се веселба веселят,
че му се булче завърна.
А майка си той улови
и в рогозки той зави,
и я с газ заля и запали.
Да гори, да върви мало и голямо,
да гледа чудо голямо.
Три дни са яли и пили
и са се веселба веселили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012