|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста кехая
Забегнала е Радица
от пуста ранна свекърва,
от първо любе Стояна.
Мало е, млого бегала,
целички девет години,
мало е казандисала
до трине вакли сюрии
и със три млади овчаре,
та ги Радица поведе
отдолу, от Янадола
към техно село големо.
Га си селоно стигнали,
Радица овчарян думаше:
- Я ще, овчари, да ида
в селоно, във механьона,
пък ве, овчари, идете,
край село, край гробищана,
та нивине напусните,
и ливадине опасите.
Ага ви, холан, запитат:
"Чии са сея сюрии,
дено нивисе напусват
и ливадине опасват?",
вие им, холан, кажете:
"Нас на кехая проводи,
кехая, бела Радица!"
Петково, Ардинско; седенкарска (Кауфман-Тодоров, НПРК, № 132
- "Забегнала е Радица"); непълна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|