* * *

Невеста кехая

Мама Йордана думаше:
- Йордане, синко Йордане,
твоята булка Величка
от как е рожба родила
софрата не е вдигала,
да си посреща, изпраща,
нейните родове, роднини.
Я си Величка изпъди,
тя ще ти къща разсипе,
разсипе, още разпилей
аз ще детето отгледам,
както съм тебе отгледала.
Йордан Величка продума:
- Величке, първо венчило,
ази на нива отивам,
кога се назад повърна
в къщи да не съм те заварил.
Йордан на нива отиде,
Величка дете приспала,
не си е у тях отишла,
най си косата отряза,
мъжка си дреха облече,
наложи калпак овчарски.
Девет е села минала,
стигнала село десето,
там си овчарка станала.
Цели ми десет години
никой Величка не познал,
че тя е жена овчарка.
Много си пари спечели,
много е овце купила,
към тяхно село тръгнала,
до тяхна къща стигнала.
Нейното дете Иванчо
и то на порти стояло,
че го Величка запита:
- Де е, момче, баща ти,
я иди да го повикаш.
Йордан на порти излиза,
че го Величка запитва,
кога е вдовец останал
с това малко детенце.
Йордан си хитро излъгва,
че му булчето умряло,
станало девет години,
от както вдовец останал.
Йордан на двора зашета,
Величка при дете остана
и на Иванчо продума:
- Аз не съм, Иванчо, овчарин,
а най съм твойта майчица.
Дете се много зарадва
и при баща си отиде,
от далеч вика и плаче:
- Аз имам вече майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012