* * *

Невеста кехая

Имала мама, имала
едного ми сина Стоян,
той за син, той за дъщеря.
Храни го мама, гледа го,
станал за оженване.
Вечер ми ходи по седенки,
сутрин с моми по кладенци.
Майка му го питаше:
- Стояне, синко Стояне,
кат ми ходиш по седенки,
по седенки и по кладенци,
коя си мома харесваш,
за коя да си проводим?
Стоян на мама думаше:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Харесвам, мамо, обичам,
харесвам Мара Попова,
Попова, Поп-Николова,
и нея, мамо, ще взема.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не вземай Мара Попова,
че Мара е богатска дъщеря,
ний си дворове нямаме,
дворове и къщи за Марините сватове,
за Марините достове.
Стоян на мама думаше:
- Дворове ще си купя,
къщи ще си направя,
и пак ще Мара да взема,
че ми е Мара по душа,
по душа и по сърце.
Проводи Стоян, дадоха му я.
Мина се девет месеца,
мъжка е рожба добила.
Станало е девет дена,
откак се е дете добило,
трапеза не се е вдигнала
от Марините сватове,
от Марините достове.
Мама му каил не стана,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
Стояне, разпилейнико,
не ти ли думах, Стояне,
не вземай Мара Попова,
че е Мара богатска дъщеря.
От де зачу Мара тез думи,
на Мара й жално дожаля,
рано в понеделник станала,
мъжка си рожба окъпа,
в пъстра го люлка турнала,
Стоян на нива изпратила.
Горе в къщи излязла,
вземала китка ключове,
пъстри сандъци отключила,
извадила мъжка премяна,
че се пременила,
наложи калпак самурен,
задигна кривак на рамо
над Иванчова люлка отишла,
залюляла и му запяла:
- Нани ми, нани, Иванчо,
кога се, мамо, събудиш,
дано те чуе баба ти от махалата,
и баща ти от нивата.
Че си Мара забягна
на Ирин-Пирин планина,
при беглишките овчари
и на овчари думаше:
- Овчари, вий шилегари,
не ви ли трябва шилегар,
шилетата да ви завръща?
- Ний си шилегар имаме,
най си кехая нямаме!
Че я кехая направили.
Седяха малко, не много,
седяха девет години и половина,
че за Иванчо й домиляло
и на овчари думаше:
- Айде, да ви поведа, заведа
у наший пусти вилает,
там има трева зелена,
овцете да си напасем,
там има вода студена,
овцете да си напоим.
Че ги е Мара повела,
повела и ги завела.
Там си Стоян ореше.
Стоян на овчари думаше:
- Я си овцете пазете,
да не ми ниви търлите,
че мойте са ниви сирашки,
сирашки, още сиромашки.
Станало е девет години,
откак ме й Мара напуснала.
Като от далеко идете,
не сте ли Мара виждали,
виждали още срещали?
Овчари думат Стоян:
- Недей на нас казва,
ний си кехая имаме,
на него се оплачи.
Той ни заповед даде,
къде да си овцете караме.
Стоян при кехая отиде
и си на кехая думаше:
- Я си овцете пазете,
да не ми нивите търлите,
че мойте са ниви сирашки,
сирашки, още сиромашки.
Като от далеч идете,
не сте ли Мара виждали,
виждали, още срещали?
Мара Стоян думаше:
- Снощи сме Мара срещнали
и тя си армаган проводи,
аз на Иванчо сам да го дам.
Стоян си Иванчо доведе.
Като го Мара видяла,
че й жално дожаля,
стисна го Мара, прегърна
и на Иванчо продума:
- Иванчо, мило мамино,
на девет те дена оставих,
на девет години заварих!
Нарадва ли се баба ти,
нагледа ли се татко ти?
Че му ябълка подаде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012