* * *

Невеста кехая

Бре, гиди, Стоян, Стояне,
залюби Мара Попова,
Попова, поп Димитрова,
ала я не ще майка му.
Стоян майка си не слуша,
вдигна сватба голяма.
Мама на Стоян думаше:
- Не вземай Мара Попова,
не можеш се, мамо, отсрами,
на Мариините достове.
Водил я е една година,
мъжко му е дете добила.
Стояновата майчица
се мръщи и все мърмори:
- Махни, мамо, тази жена,
ще те осиромаши, опропасти.
Откакто се е с дете сдобила,
трапеза не се е вдигала
от Мариините роднини.
Не можа Стоян да трае
майкините си мърморни
и си на Мара думаше:
- Да вземеш, Маро, да си идеш,
детето при мене остави.
Тя мама ще го отгледа,
както мен е отгледала.
Мара из порти излезе,
никому не се обади.
Вървяла е малко и много,
през девет села в десето,
дето не я знаят, познават,
мъжка е роба облякла
и се на овчар направи
на една полска кошара.
Седяла е девет години,
спечелила девет хиляди
и петстотин вакли овчици,
и решила да се завърне.
Като си стадо караше,
си стадо пуснала
в Стоянови ливади.
Стоян на нива ореше
и Иванчо му водеше.
Стоян на Иванчо думаше:
- Върви помоли чобана
стадото да си изкара
от нашите росни ливади,
да не ги пасат и тъпчат,
защото е татко самичък,
не може да ги окоси.
Иванчо на чобан думаше:
- Я слушай, батко чобане,
я си стадо изкарай
да не ни пасе ливади,
защото е татко самичък,
не може да ги окоси.
Мара на Иванчо думаше:
- Къде е, момче, майка ти?
- Мама е рано умряла,
мен ме е мъничък оставила,
все ме е баба гледала.
- Попитай, Иванчо, татко си,
има ли място за мене,
у вас да си нощувам,
за мене и за стадото.
Стоян на Иванчо думаше:
- Имаме, татко, имаме,
имаме нови кошари.
Откак е майка ти умряла,
никак не сме ги ползвали.
Вечерта, като е отишла,
Мара на Стоян думаше:
- Ще пуснеш ли Иванчо
при мен да си нощува,
че имам дете като него,
много ми е мило за него?
Като са с Иванчо легнали,
всичко му Мара разправи:
- Аз не съм мъжки чобанин,
аз съм твоята майчица,
дето ме татко ти изпъди
и те мъничък оставих.
На ти, Иванчо, тези пари,
татко ти да те изучи,
да не си глупав като него,
да слушаш, Иванчо, хората
жената да си изпъдиш,
дете - сираче да оставиш.
Сутринта, като станали,
Мара си стадо изпъжда,
Иванчо дума на татко си:
- Я слушай, татко, да ти кажа,
този не е мъжки чобанин,
това е моята майчица,
дето си я, татко, изпъдил
и тя ми даде тези пари,
на книга да ме изучиш,
да не съм, татко, като тебе,
да слушам, татко, хората,
жената да си изпъждам,
дете - сираче да оставям!
Вие сте ме с баба лъгали.
Стоян на Иванчо думаше:
- Стигни я, Иванчо, повикай я,
няма я вече баба ти,
по-добре с нея ще живеем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012