* * *

Невеста кехая

Стоян майци думаше:
- Що не ме, мамо, ожениш
доде са малки момите,
доде кахъри не знаят,
вземи ми Пенка хубава,
че ми е, мамо, на сърце!
Мама Стоян думаше:
- Как да те, мамо, оженя,
като си малък и глупав,
каква ще къща да спастриш,
какъв ще дом да събереш?!
Походи, мама, поергенувай,
пък други растат за тебе,
за тебе, синко Стояне!
Стоян майци си продума:
- Не мога, мамо, не мога,
Пенка в други да гледам,
каил съм живот да нямам,
отколкото Пенка да нямам
и в другиго да гледам!
Стоян майка си не слуша,
Пенка в къщи доведе...
Голяма сватба почнали,
кръсника там дарили,
(...)
почна сина на излага:
- Продаде, сине, заложи
бащини ниви, ливади;
тез хора, дет' са събрани,
изядоха всичко, изпиха!...
Напи се Стоян, засрами,
че си остави булката
и в Добруджа избяга,
девет години печели,
много добитък купи,
като се в селото завърна,
булка вкъщи завари,
наново са се събрали
и добър живот почнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012